След падане в социологическите проучвания Нетаняху се вкопчва във властта и се стреми да подобри политическото си положение по време на война

ТЕЛ АВИВ, Израел (AP) — След бруталната офанзива на Хамас от 7 октомври, дните на премиерския пост на премиера Бенямин Нетаняху изглеждаше преброен.

Въпреки репутацията му на най-хубавия политически оживял, опустошението от офанзивата и пропуските в сигурността, които разрешиха това да се случи по време на неговото наблюдаване, наподобява бяха прекомерно тежки за него да преодолее.

Но съвсем три месеца след експлоадирането на войната след нападението, Нетаняху остава твърдо отпред и се бори. Той все по-често употребява позицията си като боен водач, с цел да тества лозунгите на акцията, да успокоява своите съдружни сътрудници и да заобикаля отговорността за бедствието – всичко това, споделят критиците, за да печели време и да отбелязва намаляващите си цифри в анкетите.

„ Във всеки миг от живота си той е политик “, сподели Мазал Муалем, биограф на Нетаняху. „ Биби постоянно си мисли, че има късмет. “

Нетаняху – който служи по-дълго от всеки различен израелски водач, след 17 години на власт – откри формула за триумф. Той се обръща към националистическата си база, създава закачливо политическо обръщение и настройва противниците и съперниците си един против различен.

Той поддържа този инстинкт за политическо оцеляване даже по време на най-смъртоносната офанзива в историята на страната и толкоз доста израелци го считат за виновен за основаването на условия за насилието.

Критиците споделят, че стремежът му за политическо възмездие замъглява вземането на решения по време на война и разделя нацията, стремяща се към единение.

„ Нетаняху към този момент мисли за положителното на страната, а личното си политическо и правно избавление “, написа военният коментатор Амос Харел в демократичния ежедневник Haaretz.

Други критици споделиха, че Нетаняху има интерес да протака войната, с цел да си възвърне публичната поддръжка посредством военни достижения, като очевидния израелски удар във вторник против втория пълководец на Хамас в Бейрут, или с вярата, че времето може да проработи в неговата отзивчивост, защото нацията към момента се клати от офанзивата на Хамас.

Поддръжници споделят, че той е бил незаслужено демонизиран и че присъединяване в политиката даже по време на война е неизбежно.

Нетаняху от дълго време е поляризиран. В навечерието на войната израелците претърпяха години на политически разтърсвания, изправени пред пет избора за четири години, всеки от които референдум по отношение на годността на Нетаняху да служи, до момента в който е съден за корупция. Нетаняху употребява кабинета си, с цел да се бори с обвиняванията, които биха могли да го пратят в пандиза, трансформирайки го в амвон за сливане на поддръжници и нападки против прокурори и съдии.

Бивши политически съдружници се обърнаха против дългогодишния водач. Неспособен да сформира съдружно държавно управление, Нетаняху беше свален от власт за една година. Когато се върна на поста в края на 2022 година, той сътвори най-националистическата и религиозна коалиция в страната.

Първата стъпка на тази коалиция беше стартирането на противоречив проект за цялостна промяна на закона, който провокира месеци на всеобщи улични митинги и грубо раздели страната.

Много резервисти, които съставляват гръбнака на израелската войска, споделиха, че няма да се явят на работа, до момента в който държавното управление преследва правните промени. Висшето управление от системата за сигурност, в това число министърът на защитата на страната, предизвести, че раздялите, посеени от проекта, са нездравословни за сигурността.

Атаките от 7 октомври, при които Хамас умъртви 1200 души и отвлече други 240, хвана Израел в най-разединения му тип.

Докато израелците бързо се сплотиха зад армията, Нетаняху и неговата партия Ликуд реализираха триумф в социологическите изследвания. Те демонстрират, че израелците в този момент имат вяра, че Нетаняху е по-малко кадърен да ръководи от Бени Ганц, противник, който се съгласи да се причисли към Нетаняху в незабавен военновременен кабинет. Проучванията също по този начин демонстрират, че обединението на Нетаняху няма да завоюва преизбирането.

В разгара на войната Нетаняху отхвърли да разисква политическото си бъдеще и укори публицистите, че го питат за това.

„ Зашеметен съм. Просто съм замаян. Нашите бойци се бият в Газа. Нашите бойци умират в борба. Семействата на заложниците са в голям призрачен сън и това ли би трябвало да извършите? Ще има време за политика “, сподели той в отговор на един въпрос по отношение на публичната му поддръжка.

Въпреки това критиците споделят, че Нетаняху от ден на ден се занимава с политиканстване.

Въпреки че дълъг лист от чиновници по сигурността са поели отговорност за неуспехите към 7 октомври, Нетаняху не го е направил, като сподели единствено, че има сложни въпроси, на които би трябвало да отговори щом войната свърши. Той стигна толкоз надалеч, че да упрекна шефовете си по сигурността.

Излъчванията онлайн, имащи за цел да осведомят нацията за напредъка на войната, постоянно се усещат по-скоро като глупави речи.

„ Няма да разреша Хамастан да бъде сменен от Фатахстан “, сподели той по време една конференция, отхвърляща подкрепяната от Съединени американски щати концепция, че ревитализирана палестинска власт, водена от фракцията Фатах на президента Махмуд Абас, ще ръководи Газа.

Нетаняху също маневрира сред своето националистическо съдружно държавно управление и съкратения, само че авторитетен боен кабинет, чиито членове поддържат по-умерени отзиви за това по какъв начин Газа може да бъде ръководена и оправдана след войната.

Това жонглиране забави всяко решение по отношение на следвоенните проекти на Израел, за оскърбление на Вашингтон. Нетаняху също напредна със противоречивите бюджети за своите ултранационалистически съдружни сътрудници, даже когато страната се приготвя за икономическите земетресения на войната.

Авив Бушински, някогашен асистент на Нетаняху, сподели, че ходовете на водача наподобява имат за цел да настроят го на по-добра политическа основа преди изборите.

Без да поемат обществено отговорност за каквато и да е роля в неуспехите на 7 октомври, израелските медии няма да имат неоправдателен тон, който могат да пуснат, откакто изборите се завъртят. Заемането на твърда позиция против ролята на палестинската власт в Газа го отличава от противника Ганц, който не е споделил дали би се съгласил с включването му, сподели Бушински.

Авраам Дискин, умел политически анализатор, който е служил като всекидневен консултант на Нетаняху, сподели, че министър-председателят просто дава отговор на гневна акция на съперници, която се ускори по време на войната.

„ Той ли води акцията или те? “ сподели той.

Това не попречи на някои поддръжници да призоват Нетаняху да разгласи, че има намерение да се отдръпна в близко бъдеще.

Израелският журналист-ветеран Надав Шрагай написа в консервативния, ежедневник „ Израел Хайом “, другарски надъхан към Нетаняху: „ Колко добре и какъв брой вярно би било, в случай че след толкоз години на работа Нетаняху се включи в тази война без съмнение, че работи от политически интерес или егоцентризъм и е фокусиран единствено върху задачите на войната? “